Хермин Шкорпил и Габрово

Хермин пристига първо в Габрово. От писмо до братовчед му Константин Иречек, с дата 22 /10/ септември 1880 г., разбираме че той е пристигнал в града, с ясната идея да се запознае с българския език. И с голямата нагласа и намерения за едновременна изследователска дейност „поради обстоятелството, че тоя град лежи най-близо до геологически малко проучения Балкан“. Хермин описва сърдечният прием на Райчо Каролев, директор на габровската петокласна реална гимназия и изказва надеждата, без да отправя директно формулирана молба, за евентуално учителско назначение.  Габрово е първият от няколкото български града в които е живял и работил Хермин Шкорпил - два пъти учител в Пловдив, след това в Сливен, София, Русе и във Варна, където се пенсионира. Хермин разбира прекрасно какви възможности му дава неговата нова родина. По собствено желание той се мести от град на град, за да може да опознае и да проучи по-добре уникалните природни богатства и скритите в нея древни съкровища.

Интересът на Карел Шкорпил към Търново

Интересът на Карел Шкорпил към Търново датира още от 1886 г., когато посещава старата столица за пръв път. От това време са и първите му описания на търновските крепости и старини. По-късно, когато е преместен като учител в града, Карел започва активно да събира документални материали, да прави описания на крепостите в Търново и близката околност, да изработва карти на местностите и рисунки на по-забележителните паметници в района.

През 1893 г., след среща с княз Фердинанд, при негово посещение в Търново, на която най-вероятно е обсъждан въпросът за провеждане на археологически разкопки, Шкорпил подготвя „Рапорт за старините на Велико Търново и един проект за разкопките на старата българска столица“. Рапортът бил придружен от 37 таблици със снимки, скици и рисунки, проект за разкопки и първият план на старинния град, който е актуален и до днес. Шкорпил описва отделните части на някогашното Търново: Момина крепост, Царевец, Трапезица, Долна махала и Френк хисар. Подробно разглежда крепостните стени, портите и т.нар. „Балдуинова кула“. Накратко се спира и върху крепостите и манастирите в околностите на Търново.

До реализирането на този проект не се е стигнало, а през 1900 г. княз Фердинанд кани френския археолог Жорж Сьор да проведе разкопките в Търново. С това, както отбелязва Кръстю Миятев -

„приключиха заниманията на Шкорпил със „старата българска столица Велико Търново“. Той не се върна повече към нея може би защото разкопаването и проучването й беше поверено на чужденец или по-скоро защото вниманието му между 1899 и 1905 г. беше изцяло погълнато от разкопаването, изследването и обнародването на материалите на друга българска столица – Плиска“.